Кико, който обича технологиите

„Когато порасна голям искам да съм доктор“. И въпреки че  Кирил от години посещава курсове по изкуства, той мечтае за нещо, което не е свързано с него, а с другите. Той иска да стане доктор, за да помага на хората, които имат нужда, защото самият той е бил в тази позиция и получавал много подкрепа от познати и непознати. За него щастието е именно в общото благо, в добрите взаимоотношения и доброта.

Близките му го наричат Кико и знаят, че негов приоритет е общуването с връстници и добрата атмосфера. Зад благата му усмивка и ведрото му настроение се крие чувствително дете, което мечтае за бъдеще, в което хората нямат проблеми, не боледуват и обичат новите технологии.

Инженерна мисъл

Инженерната му мисъл се проявява във всяка тема по въображение, в която той „чертае“ всевъзможни моторни превозни средства, летящи обекти и други машини, за които той може да говори с часове. Във въображението му сякаш има ясно изградени цивилизации, които го вълнуват във всеки един миг.

Дойде моментът

Дойде дългоочакваният момент, в който Кирил Стоименов кандидатства в стипендиантската програма. Той знае за курса от самото начало на създаването му. Тогава той нямаше обявените години, за да кандидатства и за голямо съжаление преподавателският екип трябваше да му съобщи, че трябва да бъде търпелив и да изчака няколко години. Сега Кико се наслаждава на дълго чаканото изживяване.

Интервю с Кирил 

Какво е за теб компютърът?

Харесва ми, защото има различни приложения, на които може да се рисува. И понякога могат да се гледат клипове с котки. Когато ми е скучно, започвам да си гледам такива клипове. Гледам и клипове за превозни средства. Когато гледам тези клипове, ми става по-забавно.

Обичаш ли програмирането? Защо?

Да! Защото могат да се направят различни картини. От различни цветове може да се направят и да стане като комикс. Щом се прибера,  веднага почвам да си търся такива приложения за програмиране, за да го правя и вкъщи. Това най-много ми харесва от всичко, което правим.

Какво мислиш за класическото и дигиталното рисуване?

И това е хубаво и забавно, но повече на таблет ми харесва и е по-удобно да се направи. На лист хартия… пак е хубаво, но, ако е малък форматът, не може да събереш нищо.

Във Fusion Academy повече ми харесва да си пиша домашните и да правя въобще всичко. Във вкъщи ми е самотно, защото всички са заети и не могат да ми обърнат внимание, а така сам не мога да се сетя какво трябва да се прави.

Пожелаваме на Кико да продължава да мечтае и работи за по-добро бъдеще на хората, да не спира да вярва, мечтае и рисува!